Дизайн на мебели от Alvar Aalto

От 1916 до 1921 г. Хуго Алвар Хендрик Аалто учи архитектура в Техническия университет в Хелзинки. През следващите две години работи като изложбен дизайнер и пътува из Централна Европа, Италия и Скандинавия. През 1923 г. създава собствена архитектурна фирма в Ювяскюла, която впоследствие се премества в Турку (1927—1933.), а след това и в Хелзинки (1933—1976). През 1924 се жени за дизайнерката Айно Марсио (1894—1949) и в продължение на пет години двамата проучват възможностите за огъване на дървен материал. В резултат на това през 30-те години двамата създават революционния за времето дизайн на столове. През 1929 г. Аалто участва заедно с други дизайнери в подготовката на изложба по случай 700-годишнината на град Турку. Архитектурните му проекти, за които получава най-високо признание, са къщата му в Турку (1927), чийто проект обикновено се смята за една от първите прояви на скандинавския модернизъм, Обществената библиотека във Вийпюри (1927—1935), санаториумът за туберкулозно болни в Паймио (1929—1933) и павилионът на Финландия за Световното изложение в Ню Йорк (1939). През 1929 г. Аалто има определени предпочитания към шперплата и ламинираното дърво и заедно с Ото Корхонен — технически директор на мебелната фабрика край Турку — насочва усилията си към обработката на тези материали. В резултат на проучванията си той създава едни от най-модерните В техническо отношение столове — стол № 414 (1931—1932) и стол № 31 (1932) като част от проекта за санаториума в Паймио. Тези модели поставят началото на нова тенденция в използването на материалите, и по-специално на шперплата, и утвърждават Аалто като един от най-изявените дизайнери на 20. век. Тъй като мебелите по негов дизайн — например високите, поставени един върху друг столове с крака във формат на буквата „L” (1933) — имат огромен успех на пазара, през 1935 Аалто и съпругата му създават производствената фирма „Артек”.